28 oct 2020, 9:35  

Майчино

  Poesía
508 6 13

Майка! Майка! На съд.

Ти видя ли я , Господи?

Рови в черния път

със бръсначи по кожата.

Влачи болка. И син-

да го хвърли на мишките.

Някой срича: "Амин",

втренчил поглед във нищото.

 

С пълен глас изкрещя:

" Бог е враг на човека!"

И Земята замря,

и се срути небето.

Заваляха сълзи,

в капки кръв се превърнаха -

тежки, като стрели

нужни, като насъщния.

Майка на колене!

Болка. Болка до костите!

Ръси пръст над дете.

Над детето си, Господи!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...