Майка! Майка! На съд.
Ти видя ли я , Господи?
Рови в черния път
със бръсначи по кожата.
Влачи болка. И син-
да го хвърли на мишките.
Някой срича: "Амин",
втренчил поглед във нищото.
С пълен глас изкрещя:
" Бог е враг на човека!"
И Земята замря,
и се срути небето.
Заваляха сълзи,
в капки кръв се превърнаха -
тежки, като стрели
нужни, като насъщния.
Майка на колене!
Болка. Болка до костите!
Ръси пръст над дете.
Над детето си, Господи!
© Деница Гарелова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
