Онези игли,
от очите на бора,
стогодишни сълзи
в майчина преумора.
Стогодишни вини,
продълбали дървесната смазка.
Запечатали древни смолѝ
в неизпитана ласка.
Тези остриета отвън,
отвътре дълбаят хралупа.
Стогодишния сън,
навярно Господ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse