2 мар. 2017 г., 19:09

Майчинско 

  Поэзия » Другая
316 0 0

Онези игли,

от очите на бора,

стогодишни сълзи

в майчина преумора.

Стогодишни вини,

продълбали дървесната смазка.

Запечатали древни смолѝ

в неизпитана ласка.

Тези остриета отвън,

отвътре дълбаят хралупа.

Стогодишния сън,

навярно Господ

проследява под лупа.

И навярно не спира да бди

за онези душици, които

без иглите не могат сами

да се превърнат във птици...

© Христина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??