2.03.2017 г., 19:09

Майчинско

778 0 0

Онези игли,

от очите на бора,

стогодишни сълзи

в майчина преумора.

Стогодишни вини,

продълбали дървесната смазка.

Запечатали древни смолѝ

в неизпитана ласка.

Тези остриета отвън,

отвътре дълбаят хралупа.

Стогодишния сън,

навярно Господ

проследява под лупа.

И навярно не спира да бди

за онези душици, които

без иглите не могат сами

да се превърнат във птици...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...