Онези игли,
от очите на бора,
стогодишни сълзи
в майчина преумора.
Стогодишни вини,
продълбали дървесната смазка.
Запечатали древни смолѝ
в неизпитана ласка.
Тези остриета отвън,
отвътре дълбаят хралупа.
Стогодишния сън,
навярно Господ
проследява под лупа.
И навярно не спира да бди
за онези душици, които
без иглите не могат сами
да се превърнат във птици...
© Христина Всички права запазени