Майчинско

Онези игли,

от очите на бора,

стогодишни сълзи

в майчина преумора.

Стогодишни вини,

продълбали дървесната смазка.

Запечатали древни смолѝ

в неизпитана ласка.

Тези остриета отвън,

отвътре дълбаят хралупа.

Стогодишния сън,

навярно Господ

проследява под лупа.

И навярно не спира да бди

за онези душици, които

без иглите не могат сами

да се превърнат във птици...