16 nov 2013, 19:52

Майка 

  Poesía
563 2 7

---


Ти сляпо ме избра сред гени дъщерни,
 износи ме и скри от всичко хулно.
Поднесе ми небе, земя и къща,
 бе първия душевен прощъпулник.

Ти никога пред мен не се запита
за смисъла на точно този жребий.
Днес вярата, че съм до теб, крепи те.
Аз също безрезервно вярвам в тебе!

В ръцете ти подслон намират вечен
и пристанът след път, брашното, хлябът.
Най-силна си, когато с нечовечност
скръбта те принуждава да си слаба.

Но аз, със жест признателен и кротък,
поднасям ти не хляб, а стих написан,
защото огладнее ли животът ти
от пъпната ми връв се чува писък.

В сълзите ти пожари са гасени,
в съня ти даже бог на пръсти слиза.
Прегръдката ти, мамо, е спасение,
и в зимата — най-топлата ми риза.

Когато заминаваш, е умиране —
сънят не идва, дните са нелесни,
в очите ми соленото не спира.
До мен ли си, и бог се буди с песен!

 

 

---

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Ти никога пред мен не се запита
    за смисъла на точно този жребий."

    Такива са майките. Живот и здраве на твоята! И да е все така леко перото ти, Стенли!
    .
  • Оставих си те за десерт
    Най - хубавият прочетен стих за днес. Браво,Стенли!
    Почувствах го.
  • Благодаря ви!
  • Думите тук са излишни!Браво!
  • Ако щещ вярвай, но това е най-вълнуващото и възвишено откровение за майката, което съм чел!Браво, моите уважения!!!
  • Поклон пред стиха ти, Стенли!
  • " Огладнее ли животът ти от пъпната ми връв се чува писък"....

    Браво!!!!
Propuestas
: ??:??