Майка
---
Ти сляпо ме избра сред гени дъщерни,
износи ме и скри от всичко хулно.
Поднесе ми небе, земя и къща,
бе първия душевен прощъпулник.
Ти никога пред мен не се запита
за смисъла на точно този жребий.
Днес вярата, че съм до теб, крепи те.
Аз също безрезервно вярвам в тебе!
В ръцете ти подслон намират вечен
и пристанът след път, брашното, хлябът.
Най-силна си, когато с нечовечност
скръбта те принуждава да си слаба.
Но аз, със жест признателен и кротък,
поднасям ти не хляб, а стих написан,
защото огладнее ли животът ти
от пъпната ми връв се чува писък.
В сълзите ти пожари са гасени,
в съня ти даже бог на пръсти слиза.
Прегръдката ти, мамо, е спасение,
и в зимата — най-топлата ми риза.
Когато заминаваш, е умиране —
сънят не идва, дните са нелесни,
в очите ми соленото не спира.
До мен ли си, и бог се буди с песен!
---
© Станислава All rights reserved.
