14 mar 2009, 9:46

Майките в интернет

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

Животът често тъй ни изненадва
и пълни с обич нашите сърца.
Но често нищо друго не ни радва
тъй, както появата на нашите деца.

Със трепет всеки ден се взираш
и търсиш знаците безчет.
Изненадващо за себе си откриваш,
че гледаш всички с топъл поглед.

В коремчето ти то расте щастливо
и рита давайки ти нежен знак.
А ти си мислиш колебливо -
"С ръка ли удря, или с крак?" 

Представяш си деня, във който
ще го прегърнеш и докоснеш. Знай,
от любов сърцето ще прелива
и ще изпълни света ти докрай.

Очаквахме ний нашите мъници
и заедно трептяхме в тези мигове.
Дойдоха като ято птици,
родиха се хиляди светове.

И майки - нежни, всеотдайни,
тук сбираме се всеки миг,
за да разкажем за малките си тайни
и да покажем най-големия си подвиг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тонка Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...