14.03.2009 г., 9:46

Майките в интернет

1.1K 0 0

Животът често тъй ни изненадва
и пълни с обич нашите сърца.
Но често нищо друго не ни радва
тъй, както появата на нашите деца.

Със трепет всеки ден се взираш
и търсиш знаците безчет.
Изненадващо за себе си откриваш,
че гледаш всички с топъл поглед.

В коремчето ти то расте щастливо
и рита давайки ти нежен знак.
А ти си мислиш колебливо -
"С ръка ли удря, или с крак?" 

Представяш си деня, във който
ще го прегърнеш и докоснеш. Знай,
от любов сърцето ще прелива
и ще изпълни света ти докрай.

Очаквахме ний нашите мъници
и заедно трептяхме в тези мигове.
Дойдоха като ято птици,
родиха се хиляди светове.

И майки - нежни, всеотдайни,
тук сбираме се всеки миг,
за да разкажем за малките си тайни
и да покажем най-големия си подвиг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тонка Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...