14 мар. 2009 г., 09:46

Майките в интернет

1.1K 0 0

Животът често тъй ни изненадва
и пълни с обич нашите сърца.
Но често нищо друго не ни радва
тъй, както появата на нашите деца.

Със трепет всеки ден се взираш
и търсиш знаците безчет.
Изненадващо за себе си откриваш,
че гледаш всички с топъл поглед.

В коремчето ти то расте щастливо
и рита давайки ти нежен знак.
А ти си мислиш колебливо -
"С ръка ли удря, или с крак?" 

Представяш си деня, във който
ще го прегърнеш и докоснеш. Знай,
от любов сърцето ще прелива
и ще изпълни света ти докрай.

Очаквахме ний нашите мъници
и заедно трептяхме в тези мигове.
Дойдоха като ято птици,
родиха се хиляди светове.

И майки - нежни, всеотдайни,
тук сбираме се всеки миг,
за да разкажем за малките си тайни
и да покажем най-големия си подвиг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тонка Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...