22 jun 2012, 12:15

Майко моя

  Poesía » Otra
884 0 0

Тя, жената,

и дава майчина милувка,

а отвори ли ми тя вратата,

ме посреща винаги с целувка.

 

Майко свята,

ти с живот си ме дарила,

ти една си на земята 

и всичко ще си ми простила.

 

Майко, с тебе се разделям,

по пътя труден ще поема,

с друг човек живота си споделям,

сега той от тебе ме отнема.

 

Аз знам, че ти ми даваш сила 

и помня твоите съвети,

и винаги ще си ми ти закрила 

в пътищата ми поети!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...