22 jun 2012, 12:15

Майко моя

  Poesía » Otra
880 0 0

Тя, жената,

и дава майчина милувка,

а отвори ли ми тя вратата,

ме посреща винаги с целувка.

 

Майко свята,

ти с живот си ме дарила,

ти една си на земята 

и всичко ще си ми простила.

 

Майко, с тебе се разделям,

по пътя труден ще поема,

с друг човек живота си споделям,

сега той от тебе ме отнема.

 

Аз знам, че ти ми даваш сила 

и помня твоите съвети,

и винаги ще си ми ти закрила 

в пътищата ми поети!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...