11 abr 2008, 14:41

Майсторът

  Poesía » Otra
645 0 7
Майсторът

Животът коварен не ми е другар,
ръждивия му механизъм презирам,
че аз съм майстор-часовникар
и адска машина конструирам.

Сега съм бомба със закъснител,
барут, динамит, тротил,
дяволът е моят учител,
къс е моят фитил.

Тик-так, стрелката върви,
тик-так, наближава мига,
тик-так, фитилът гори,
тик-так, ВЗРИВ... и тишина.

В тишината блага - майсторът отлита,
сатаната в ада - е неговата Маргарита.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...