11.04.2008 г., 14:41

Майсторът

643 0 7
Майсторът

Животът коварен не ми е другар,
ръждивия му механизъм презирам,
че аз съм майстор-часовникар
и адска машина конструирам.

Сега съм бомба със закъснител,
барут, динамит, тротил,
дяволът е моят учител,
къс е моят фитил.

Тик-так, стрелката върви,
тик-так, наближава мига,
тик-так, фитилът гори,
тик-так, ВЗРИВ... и тишина.

В тишината блага - майсторът отлита,
сатаната в ада - е неговата Маргарита.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...