Apr 11, 2008, 2:41 PM

Майсторът

  Poetry » Other
646 0 7
Майсторът

Животът коварен не ми е другар,
ръждивия му механизъм презирам,
че аз съм майстор-часовникар
и адска машина конструирам.

Сега съм бомба със закъснител,
барут, динамит, тротил,
дяволът е моят учител,
къс е моят фитил.

Тик-так, стрелката върви,
тик-так, наближава мига,
тик-так, фитилът гори,
тик-так, ВЗРИВ... и тишина.

В тишината блага - майсторът отлита,
сатаната в ада - е неговата Маргарита.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...