Макар сахáрно да е в Душата

Poesía » De amor

951 0 16

Промих последната си мигла -

махнах от ресниците Страха.

С Надежда заменен бе той и ето -

разчистен пътят ú към Радостта.

Прерязала железните окови,

препуска в светлината пак денят.

Като снега топи се горестта ми,

танцувала над светлата зора.

Макар сахáрно да е във Душата,

порой надежди-капки ме обля,

сетивност с свежест възроди я -

живителна за моята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Индиана (Криси)

Една голяма прегръдка, колкото малка капчица в пустинята

2010-10-09T22:19:06+03:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Красив оазис е душата ти - няма опасност да стане сахарно там. Поздравления, Петинка!

2010-09-07T15:49:43+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

"Промих последната си мигла -
махнах от ресниците Страха."

Голяма е душата ти, Петинка!

2010-09-04T14:44:40+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Много оргинално!!!
Поздрави!!!

2010-09-03T18:08:50+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Петунио, сахáрна ми, Петунио!*
(за малко да те посетя у Варна, ама времето се развали и се прибрах в Сф)

2010-09-03T18:01:32+03:00