Aug 19, 2010, 5:54 PM

Макар сахáрно да е в Душата 

  Poetry » Love
772 0 16

Промих последната си мигла -

махнах от ресниците Страха.

С Надежда заменен бе той и ето -

разчистен пътят ú към Радостта.

 

 

Прерязала железните окови,

препуска в светлината пак денят.

Като снега топи се горестта ми,

танцувала над светлата зора.

 

 

Макар сахáрно да е във Душата,

порой надежди-капки ме обля,

сетивност с свежест възроди я -

живителна за моята душа.

 

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??