Макар сахáрно да е в Душата
Промих последната си мигла -
махнах от ресниците Страха.
С Надежда заменен бе той и ето -
разчистен пътят ú към Радостта.
Прерязала железните окови,
препуска в светлината пак денят.
Като снега топи се горестта ми,
танцувала над светлата зора.
Макар сахáрно да е във Душата,
порой надежди-капки ме обля,
сетивност с свежест възроди я -
живителна за моята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
