8 dic 2009, 0:19

Македония

1.3K 0 2

Македония

 

вдъхновено от „Войната се връща”, Анри Поззи

 

Кръвта кръв зове!

Потънала в писъци море,

страдаща зората за едно дете.

 

Сирак, осъден от олово

на черен дух, мъст да дири

за бащините поругани жили.

 

Вардара тече, труп след труп

безкрай влече, в кървавия ад

обезобразеното лице на някой брат.

.......................................................

(ВМРО)

 

За тез безчинства дирят мъст

герои безвременни, печални

обричат се на тоя кръст

за майчината свята пръст.

 

Като вълци озверели, диви,

черни сенки без лица -

нито мъртви, нито живи,

кръвта си леещи за своята земя.

 

Гърдите и душите свои

полагаха под ножа робски,

щото нямаше да срещнат те покой

преди смъртта на генерала сръбски.

 

И те бяха пазители на своята страна,

на милата им, скъпа Македония.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Васикев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...