8.12.2009 г., 0:19

Македония

1.3K 0 2

Македония

 

вдъхновено от „Войната се връща”, Анри Поззи

 

Кръвта кръв зове!

Потънала в писъци море,

страдаща зората за едно дете.

 

Сирак, осъден от олово

на черен дух, мъст да дири

за бащините поругани жили.

 

Вардара тече, труп след труп

безкрай влече, в кървавия ад

обезобразеното лице на някой брат.

.......................................................

(ВМРО)

 

За тез безчинства дирят мъст

герои безвременни, печални

обричат се на тоя кръст

за майчината свята пръст.

 

Като вълци озверели, диви,

черни сенки без лица -

нито мъртви, нито живи,

кръвта си леещи за своята земя.

 

Гърдите и душите свои

полагаха под ножа робски,

щото нямаше да срещнат те покой

преди смъртта на генерала сръбски.

 

И те бяха пазители на своята страна,

на милата им, скъпа Македония.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Васикев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...