Dec 8, 2009, 12:19 AM

Македония

1.3K 0 2

Македония

 

вдъхновено от „Войната се връща”, Анри Поззи

 

Кръвта кръв зове!

Потънала в писъци море,

страдаща зората за едно дете.

 

Сирак, осъден от олово

на черен дух, мъст да дири

за бащините поругани жили.

 

Вардара тече, труп след труп

безкрай влече, в кървавия ад

обезобразеното лице на някой брат.

.......................................................

(ВМРО)

 

За тез безчинства дирят мъст

герои безвременни, печални

обричат се на тоя кръст

за майчината свята пръст.

 

Като вълци озверели, диви,

черни сенки без лица -

нито мъртви, нито живи,

кръвта си леещи за своята земя.

 

Гърдите и душите свои

полагаха под ножа робски,

щото нямаше да срещнат те покой

преди смъртта на генерала сръбски.

 

И те бяха пазители на своята страна,

на милата им, скъпа Македония.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Васикев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...