8 дек. 2009 г., 00:19

Македония

1.3K 0 2

Македония

 

вдъхновено от „Войната се връща”, Анри Поззи

 

Кръвта кръв зове!

Потънала в писъци море,

страдаща зората за едно дете.

 

Сирак, осъден от олово

на черен дух, мъст да дири

за бащините поругани жили.

 

Вардара тече, труп след труп

безкрай влече, в кървавия ад

обезобразеното лице на някой брат.

.......................................................

(ВМРО)

 

За тез безчинства дирят мъст

герои безвременни, печални

обричат се на тоя кръст

за майчината свята пръст.

 

Като вълци озверели, диви,

черни сенки без лица -

нито мъртви, нито живи,

кръвта си леещи за своята земя.

 

Гърдите и душите свои

полагаха под ножа робски,

щото нямаше да срещнат те покой

преди смъртта на генерала сръбски.

 

И те бяха пазители на своята страна,

на милата им, скъпа Македония.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Васикев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...