Тъй мило и тъй грубо,
тъй парещо и хладно,
тъй демонско невинно
желаещо, отблъскващо сърцето ти.
Тъй хладни - твойте пръсти,
тъй режещ - твоят взор,
измъчваш ме –
не даваш миг покой.
Ту искам те, ту бягам
и, бягайки, те стигам,
а стигна ли те – бягам тъй далеч...
Тъй мило и тъй грубо,
тъй парещо и хладно
тъй демонско, невинно,
желаещо, отблъскващо сърцето ми.
Като два малки електрона сме
във хаоса на вечността,
привличането и отблъскването
е нашата съдба.
Ту искаме се, после бягаме
и, бягайки, се стигаме,
а стигнем ли се – и побягваме далеч...
И няма ни един от нас да се прекърши,
и няма пътят ни един към друг да свърши,
ала нали е в пътя радостта -
не в постигането на целта.
И любовта ни ще е свята,
защото с ореол от грешност е облята!
© Лена Митева Todos los derechos reservados