Тъй мило и тъй грубо,

тъй парещо и хладно,

тъй демонско невинно

желаещо, отблъскващо сърцето ти.

Тъй хладни - твойте пръсти,

тъй режещ - твоят взор,

измъчваш ме –

не даваш миг покой.

Ту искам те, ту бягам

и, бягайки, те стигам,

а стигна ли те – бягам тъй далеч...

Тъй мило и тъй грубо,

тъй парещо и хладно

тъй демонско, невинно,

желаещо, отблъскващо сърцето ми.

Като два малки електрона сме

във хаоса на вечността,

привличането и отблъскването

е нашата съдба.

Ту искаме се, после бягаме

и, бягайки, се стигаме,

а стигнем ли се – и побягваме далеч...

И няма ни един от нас да се прекърши,

и няма пътят ни един към друг да свърши,

ала нали е в пътя радостта -

не в постигането на целта.

И любовта ни ще е свята,

защото с ореол от грешност е облята!