Aug 27, 2009, 4:12 PM

Мактуб

  Poetry » Love
513 0 0

Тъй мило и тъй грубо,

тъй парещо и хладно,

тъй демонско невинно

желаещо, отблъскващо сърцето ти.

 

Тъй хладни - твойте пръсти,

тъй режещ - твоят взор,

измъчваш ме –

не даваш миг покой.

 

Ту искам те, ту бягам

и, бягайки, те стигам,

а стигна ли те – бягам тъй далеч...

 

Тъй мило и тъй грубо,

тъй парещо и хладно

тъй демонско, невинно,

желаещо, отблъскващо сърцето ми.

 

Като два малки електрона сме

във хаоса на вечността,

привличането и отблъскването

е нашата съдба.

 

Ту искаме се, после бягаме

и, бягайки, се стигаме,

а стигнем ли се – и побягваме далеч...

 

 

И няма ни един от нас да се прекърши,

и няма пътят ни един към друг да свърши,

ала нали е в пътя радостта -

не в постигането на целта.

И любовта ни ще е свята,

защото с ореол от грешност е облята!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лена Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....