Малинините устни на небето,
докоснали гръдта на планината,
изпиват мургавата вечер
и нежно галят тишината.
Ще литнат чайките по изгрев -
с крила да поздравят морето.
Облечени в рибарски ризи,
платна ще вдигнат ветровете –
мечтата ми със тях да плува,
да стигне слънцето накрая!
И в мрака нощем да сънувам
вълните, търсещи безкрая.