Малинините устни на небето,
докоснали гръдта на планината,
изпиват мургавата вечер
и нежно галят тишината.
Ще литнат чайките по изгрев -
с крила да поздравят морето.
Облечени в рибарски ризи,
платна ще вдигнат ветровете –
мечтата ми със тях да плува,
да стигне слънцето накрая!
И в мрака нощем да сънувам
вълните, търсещи безкрая.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
