Малиново вино
... „Опий се накрая, от сока малинов
на гърдите"...
Малиново вино в среднощния мрак
отпивах... Но свърши се... Жалко!
И мисъл прободе сърцето ми чак...
Дали да не хвана последния влак,
да погостувам на "извора"малко...
А тъкмо обувките връзвах ги аз,
нова мисъл във мен се прокрадна...
Може пазачът във късния час
"извора" тихо да пази в захлас
и накрая, по дупе да падна...
Сега съм приседнал на бира в ръка,
че виното свърши се вече...
И кротко замезвам със мойта мечта...
Преглъщам... А тя - окосена трева!
"Изгуби"... - Съдбата ми рече...
© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados
В виното е истината...Но само в хубавото, отлежало ...