3 abr 2012, 21:59

Малка басня

787 0 3

 

Във короните

на дърветата

вятър вее,

и гнездото

на гургулицата

се люлее.

 

Във гнездото си

гургулицата

не застава –

вечно мърда и

вечно някак се

настанява.

 

Срещу вятъра

дни и седмици

тя се бори,

в страх яйцата си

от гнездото

да не събори.

 

А гнездото си

по-удобно

да беше свила,

даже в бурите

би намирала

там закрила.

 

Тъй и хората

често нерви и

време губят,

вместо мъничко,

но навреме,

да се потрудят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много поучително, Ангар!
    Успех ти желая и късмет!
  • Благодаря ви, Нина и Елица!
    Това стихче е старо, може би от преди петдесет години. Как си го спомних - сам не зная. Може би защото "в живота ни съществува симетрия, и най-ранните спомени ни спохождат най-късно".
    И понеже си го спомних, реших да го пусна. То е разбираемо само за онзи, който е виждал гнездо на гургулица - няколко преплетени тънки клечици, почти не прилича на гнездо, прозрачно, и яйцата (те снасят по две яйца), се виждат и отдолу. Чудя се как успява да ги затопли, за да се измътят. Но разбира се не го правят такова "от мързел", а по-този начин - като почти не правят гнездо, като го правят незабележимо, успяват да запазят малките си от хищници.
    А отнесено към хората, баснята трябва да е илюстрация на поговорката "Мързелът не мори, а мъчи".
  • А кога е това "навреме" – знаеш ли го, я?!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...