3.04.2012 г., 21:59

Малка басня

782 0 3

 

Във короните

на дърветата

вятър вее,

и гнездото

на гургулицата

се люлее.

 

Във гнездото си

гургулицата

не застава –

вечно мърда и

вечно някак се

настанява.

 

Срещу вятъра

дни и седмици

тя се бори,

в страх яйцата си

от гнездото

да не събори.

 

А гнездото си

по-удобно

да беше свила,

даже в бурите

би намирала

там закрила.

 

Тъй и хората

често нерви и

време губят,

вместо мъничко,

но навреме,

да се потрудят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много поучително, Ангар!
    Успех ти желая и късмет!
  • Благодаря ви, Нина и Елица!
    Това стихче е старо, може би от преди петдесет години. Как си го спомних - сам не зная. Може би защото "в живота ни съществува симетрия, и най-ранните спомени ни спохождат най-късно".
    И понеже си го спомних, реших да го пусна. То е разбираемо само за онзи, който е виждал гнездо на гургулица - няколко преплетени тънки клечици, почти не прилича на гнездо, прозрачно, и яйцата (те снасят по две яйца), се виждат и отдолу. Чудя се как успява да ги затопли, за да се измътят. Но разбира се не го правят такова "от мързел", а по-този начин - като почти не правят гнездо, като го правят незабележимо, успяват да запазят малките си от хищници.
    А отнесено към хората, баснята трябва да е илюстрация на поговорката "Мързелът не мори, а мъчи".
  • А кога е това "навреме" – знаеш ли го, я?!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....