3.04.2012 г., 21:59 ч.
Малка басня
Във короните
на дърветата
вятър вее,
и гнездото
на гургулицата
се люлее.
Във гнездото си
гургулицата
не застава –
вечно мърда и
вечно някак се
настанява.
Срещу вятъра
дни и седмици
тя се бори,
в страх яйцата си
от гнездото
да не събори.
А гнездото си
по-удобно
да беше свила,
даже в бурите
би намирала
там закрила.
Тъй и хората
често нерви и
време губят,
вместо мъничко,
но навреме,
да се потрудят!
© Ангел Чортов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ви, Нина и Елица!
Това стихче е старо, може би от преди петдесет години. Как си го спомних - сам не зная. Може би защото "в живота ни съществува симетрия, и най-ранните спомени ни спохождат най-късно".
И понеже си го спомних, реших да го пусна. То е разбираемо само за онзи, който е виждал гнездо на гургулица - няколко преплетени тънки клечици, почти не прилича на гнездо, прозрачно, и яйцата (те снасят по две яйца), се виждат и отдолу. Чудя се как успява да ги затопли, за да се измътят. Но разбира се не го правят такова "от мързел", а по-този начин - като почти не правят гнездо, като го правят незабележимо, успяват да запазят малките си от хищници.
А отнесено към хората, баснята трябва да е илюстрация на поговорката "Мързелът не мори, а мъчи". -
А кога е това "навреме" – знаеш ли го, я?!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Успех ти желая и късмет!