Скитницa
268 7382
17 jun 2021, 19:19

Малка къщичка на хълма 

  Poesía » Otra
274 6 4

Видях онази малка къщичка на хълма,

блести рубинен изгревът в стъклата.

Усещам как животът ме погълна…

прозорче малко, си отварям за душата.

На слънцето изгряло, хитричко намигам.

Тихо в някой ъгъл, скривам тъмнината.

Боса се затичвам, мечтите си достигам.

Не искам и не вярвам, че надеждата е сляпа.

Притихнала дочувам щурчовата песен.

В тревите си събирам капчици роса.

Сърцето ми вибрира в ритъма чудесен,

дарявайки любов, разперило крила.

Очаквам пак в дете да се превърна.

С усмивка всеки изгрев да посрещам,

в онази малка къщичка на хълма,

където неочаквано със себе си се срещам…

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Мари! Винаги намираш думички, с които да ме стоплиш... Прегръщам те 💖
  • Махнах ти шапката, за да видя, че съм подминала това твое мило стихотворение, Скити.😃 Не оставяй безлюдна тази къщичка, за да има къде да правиш тези срещи със себе си, мила! Пробуди носталгия у мен към отминалото време...💖🌹😘
  • Зиги, мислех, че съм с шапка- невидима
  • Много философско, следователно, адски много ми хареса! Срещите със себе си са вълнуващи и немалко страшни някой път, но няма нищо по-хубаво от това да поговориш със себе си и да се разбирате, така да се изразя. А твоето си е чиста “боса” и искрена красота с капчици роса… мечтание! Браво!!
Propuestas
: ??:??