Малка приказка

6 may 2010, 16:55

Poesía » De amor

548 0 3

На тавана прашен, неразтребен

стои там споменът за мен

и в кутийка малка, непотребен,

чака да го вземеш някой ден.

С ръцете си груби, престарели,

да извадиш лика ми от мрачния таван

и в косите вече побелели

да заровиш твойта нежна длан.

Чудейки се - вчера ли вървяха

двама под бялата луна,

думите прекрасни, що шептяха,

бяха истина или лъжа.

Дадохме си дума с тебе,

че никога не ще се разделим

клехме се - в теб и в мене ,

че на свойта дума ще държим

Но случи се нещо ненадейно -

страшна болест ме сломи

и никоя билка чудодейна

от Смъртта не ме спаси.

Но думата си аз изпълних

и само твоя - жива бях,

сърцето си с любов напълних

и на дадената дума удържах.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.