На тавана прашен, неразтребен
стои там споменът за мен
и в кутийка малка, непотребен,
чака да го вземеш някой ден.
С ръцете си груби, престарели,
да извадиш лика ми от мрачния таван
и в косите вече побелели
да заровиш твойта нежна длан.
Чудейки се - вчера ли вървяха
двама под бялата луна,
думите прекрасни, що шептяха,
бяха истина или лъжа. ...