Малка приказка
На тавана прашен, неразтребен
стои там споменът за мен
и в кутийка малка, непотребен,
чака да го вземеш някой ден.
С ръцете си груби, престарели,
да извадиш лика ми от мрачния таван
и в косите вече побелели
да заровиш твойта нежна длан.
Чудейки се - вчера ли вървяха
двама под бялата луна,
думите прекрасни, що шептяха,
бяха истина или лъжа.
Дадохме си дума с тебе,
че никога не ще се разделим
клехме се - в теб и в мене ,
че на свойта дума ще държим
Но случи се нещо ненадейно -
страшна болест ме сломи
и никоя билка чудодейна
от Смъртта не ме спаси.
Но думата си аз изпълних
и само твоя - жива бях,
сърцето си с любов напълних
и на дадената дума удържах.
© Надежда Пеевска All rights reserved.
