Малка рисунка на живота

Poesía » Del paisaje

1.1K 0 3

Вятър свири,

пустошта мълчи

и ухание на пръст навява...

синева отвъд блести...

някой, някому копае гроб наблизо...

друг дете изражда...

нейде там животът продължава,

нейде работа спори

и денят в нощта минава,

а след нея пак зори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

FATE_MUST (Фа)

хубаво...

2010-01-03T21:06:37+02:00
mu6morqk (Митко)

и така да е...не съм целял да предам великия му смисъл...за това картинката е малка...и е картинка, а не определение.

2009-12-22T14:36:53+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Животът не е направен, за да го разбираме, а за да го живеем.

2009-12-22T11:08:15+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0