18.12.2009 г., 18:42

Малка рисунка на живота

1.1K 0 3

Вятър свири,

пустошта мълчи

и ухание на пръст навява...

синева отвъд блести...

някой, някому копае гроб наблизо...

друг дете изражда...

нейде там животът продължава,

нейде работа спори

и денят в нощта минава,

а след нея пак зори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Митко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хубаво...
  • и така да е...не съм целял да предам великия му смисъл...за това картинката е малка...и е картинка, а не определение.
  • Животът не е направен, за да го разбираме, а за да го живеем.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...