Вятър свири,
пустошта мълчи
и ухание на пръст навява...
синева отвъд блести...
някой, някому копае гроб наблизо...
друг дете изражда...
нейде там животът продължава,
нейде работа спори
и денят в нощта минава,
а след нея пак зори.
© Митко Всички права запазени