15 oct 2009, 0:37

Малка светлина

963 0 1

Толкова далеч, но и толкова близо,
почти не мърда, ала е живо.
Желанието, което отдавна ме раздира
и всякакви грехове в мен провокира,
но има ли вероятност, има ли светлина,
в дъното на тунела проблясва ли тя?
Всичко бих направила, за да я видя,
но такава възможност трудно се намира.
Как я искам, как силно жадувам,
вътре в себе си тайно ù се любувам.
Тя е бягството ми от пропастта,
ще ме отведе със силата на любовта,
там, където винаги съм искала,
в свят, за който само съм подозирала.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Ламбева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...