15 oct 2009, 0:37

Малка светлина

962 0 1

Толкова далеч, но и толкова близо,
почти не мърда, ала е живо.
Желанието, което отдавна ме раздира
и всякакви грехове в мен провокира,
но има ли вероятност, има ли светлина,
в дъното на тунела проблясва ли тя?
Всичко бих направила, за да я видя,
но такава възможност трудно се намира.
Как я искам, как силно жадувам,
вътре в себе си тайно ù се любувам.
Тя е бягството ми от пропастта,
ще ме отведе със силата на любовта,
там, където винаги съм искала,
в свят, за който само съм подозирала.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Ламбева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...