15.10.2009 г., 0:37

Малка светлина

964 0 1

Толкова далеч, но и толкова близо,
почти не мърда, ала е живо.
Желанието, което отдавна ме раздира
и всякакви грехове в мен провокира,
но има ли вероятност, има ли светлина,
в дъното на тунела проблясва ли тя?
Всичко бих направила, за да я видя,
но такава възможност трудно се намира.
Как я искам, как силно жадувам,
вътре в себе си тайно ù се любувам.
Тя е бягството ми от пропастта,
ще ме отведе със силата на любовта,
там, където винаги съм искала,
в свят, за който само съм подозирала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Ламбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...