Oct 15, 2009, 12:37 AM

Малка светлина

  Poetry » Love
969 0 1

Толкова далеч, но и толкова близо,
почти не мърда, ала е живо.
Желанието, което отдавна ме раздира
и всякакви грехове в мен провокира,
но има ли вероятност, има ли светлина,
в дъното на тунела проблясва ли тя?
Всичко бих направила, за да я видя,
но такава възможност трудно се намира.
Как я искам, как силно жадувам,
вътре в себе си тайно ù се любувам.
Тя е бягството ми от пропастта,
ще ме отведе със силата на любовта,
там, където винаги съм искала,
в свят, за който само съм подозирала.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Ламбева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...