Oct 15, 2009, 12:37 AM

Малка светлина

  Poetry » Love
967 0 1

Толкова далеч, но и толкова близо,
почти не мърда, ала е живо.
Желанието, което отдавна ме раздира
и всякакви грехове в мен провокира,
но има ли вероятност, има ли светлина,
в дъното на тунела проблясва ли тя?
Всичко бих направила, за да я видя,
но такава възможност трудно се намира.
Как я искам, как силно жадувам,
вътре в себе си тайно ù се любувам.
Тя е бягството ми от пропастта,
ще ме отведе със силата на любовта,
там, където винаги съм искала,
в свят, за който само съм подозирала.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Ламбева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...