18 nov 2020, 23:17

Малка съм

1.7K 8 21

Малка съм – едва на три...

Моят татко е в чужбина,

но за повече пари.

Идва... мама взе... замина.

 

Днес живеем на квартира,

в малка стая на таван.

В нея се едва побират:

маса, стол, легло, диван.

 

Щом спечелят там пари,

ще ни купят дом с камина,

двор с площадка за игри

и... червена лимузина.

 

Много време вече мина...

аз и кака сме самички.

Ходя в детската градина,

кака пък е ученичка.

 

И понеже няма кой,

дядо двете ни наглежда...

Сутрин рано става той,

мен и кака да отвежда...

 

Както другите деца,

сме немирници големи.

Имаме по сто лица...

и създаваме проблеми.

 

Дядо гледа и се чуди...

как, с какво да ни смири,

че от палавници луди,

да растем деца добри.

 

17 ч., 30 април 2018

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Нина! Радвам се на твоето посещение и на коментара, който остави!
  • Ех че е хубаво браво!
  • Благодаря ти, Ангелина за посещението тази сутрин на моята скромна страница! Радвам се, че стиха ми ти е харесал! Благодаря ти за добавката в "любими" и доверието, че си ме последвала. Ако има нещо ценно в света на Земята, то това са Любовта и Приятелството, като Приятелството превъзхожда Любовта. От сърце ти желая здраве, щастие и творчески успехи!
  • Иване, прекрасен стих. Погледнал си през детските очи на най-трагичното в съвременната ни действителност - поставеното на колене поколение, принудено да направи най-тежкия избор. Тази тема ми е много болна и мога да пиша с часове. Поздравления за майсторския стих!
  • Благодаря ти за коментара и в любими, Младене! Хубава вечер и на теб и приятно прекарване на почивните дни!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...