Mitvans (Иванъ Митовъ)
231 4112
Nov 18, 2020, 11:17 PM

Малка съм 

  Poetry » For kids
1318 8 21

Малка съм – едва на три...

Моят татко е в чужбина,

но за повече пари.

Идва... мама взе... замина.

 

Днес живеем на квартира,

в малка стая на таван.

В нея се едва побират:

маса, стол, легло, диван.

 

Щом спечелят там пари,

ще ни купят дом с камина,

двор с площадка за игри

и... червена лимузина.

 

Много време вече мина...

аз и кака сме самички.

Ходя в детската градина,

кака пък е ученичка.

 

И понеже няма кой,

дядо двете ни наглежда...

Сутрин рано става той,

мен и кака да отвежда...

 

Както другите деца,

сме немирници големи.

Имаме по сто лица...

и създаваме проблеми.

 

Дядо гледа и се чуди...

как, с какво да ни смири,

че от палавници луди,

да растем деца добри.

 

17 ч., 30 април 2018

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти Нина! Радвам се на твоето посещение и на коментара, който остави!
  • Ех че е хубаво браво!
  • Благодаря ти, Ангелина за посещението тази сутрин на моята скромна страница! Радвам се, че стиха ми ти е харесал! Благодаря ти за добавката в "любими" и доверието, че си ме последвала. Ако има нещо ценно в света на Земята, то това са Любовта и Приятелството, като Приятелството превъзхожда Любовта. От сърце ти желая здраве, щастие и творчески успехи!
  • Иване, прекрасен стих. Погледнал си през детските очи на най-трагичното в съвременната ни действителност - поставеното на колене поколение, принудено да направи най-тежкия избор. Тази тема ми е много болна и мога да пиша с часове. Поздравления за майсторския стих!
  • Благодаря ти за коментара и в любими, Младене! Хубава вечер и на теб и приятно прекарване на почивните дни!
  • Отрезвяваща, бих казал - трагична родна действителност, описана от теб с голяма поетична вещина, Иване. Поздравявам те!

    П.П. Сърдечно ти благодаря за високата оценка и за прекрасните ти коментари на "Коледна ода за народа" /стих, на който много държа/, както и на "Пространството помни, времето забравя", както и за поставянето на тези текстове в Любими! Пожелавам ти много хубава вечер и релаксиращ уикеинд!
  • Почва тъжно, но завършва добре! 😊
  • Благодаря ти и за този коментар DPP. Поместих това малко стихотворение, като се опитах да оставя моята малка героиня сама да говори със своя детски език. Не осъждам и не възхвалявам постъпките на родителите, имащи смелост да оставят децата си друг да се грижи за тях. Не им е лесно на тях, нито пък на тези, които ги гледат. Пет години отделих, да гледам двете сестрички и определено никак не ми беше лесно. Тъгуваха за родителите си. Особено тежка беше раздялата, когато идваха да ги виждат. Така е, децата са потърпевши. Благодарение на това изпитание с тях, научих един урок за поука.
  • Въпросът винаги когато правиш избор, е дали той е личен и не продиктуван от обстоятелствата или си принуден, от независещи от теб обстоятелства, да го направиш, без ти самият да го желаеш. Лично аз познавам и от единия и от другия вид родители. Всеки си носи последствията (мъката), но истината е че децата винаги са най-потърпевши, за жалост!
  • Благодаря на Ирина и ИнаКалина за посещението на страницата ми и за коментарите към "Малка съм". Уважавам вашето мнение! Желая ви здраве и творчески успехи! Хубав и успешен ден!
  • Благодаря ви мили приятели: Георги, Ирина и Исмаил за посещението, прочитите и прочувствените коментари: Трогнат съм! Желая ви здраве и творчески успехи! Спокойна нощ!
  • За какво са им пари на тези хора, когато си оставят децата на произвола...? Да, и при нас е същото. Поздравления за автора за актуалната тема и майсторското изпълнение!
  • Толкова е миличко това стихче, сякаш написано от детенце! Бива те, Иване, и любовни да плетеш и тия детските!...
  • Да, често срещано явление.
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Георги!
  • Много е добро!Поздравления!
  • От все сърце благодаря на Пепи, Ники и DPP за коментарите. Желая ви здраве и спокойна вечер!
  • Реалността - смекчена.
    Много добре написано, хареса ми.
  • Информация. Стихотворението е реалистично пресъздаване на действителността, случило се преди много години. Дълго време носих идеята, докато нещата се подредят. Посветено на всички деца в България, чиито майки и бащи са прокудени далеч от роден край, в чужбина, за насъщия хляб, а за тях поемат грижата бабите и дядовците.
  • Абсолютна действителност, но претворена през детското, през финото, през чистото и най-вече забавно с лудории естество!
    Поздрави, Иване!
  • Да е жив и здрав дядо! С такава умница животът няма как да е скучен!
    Забавно и красиво, поздравления!
Random works
: ??:??