Nov 18, 2020, 11:17 PM

Малка съм

1.7K 8 21

Малка съм – едва на три...

Моят татко е в чужбина,

но за повече пари.

Идва... мама взе... замина.

 

Днес живеем на квартира,

в малка стая на таван.

В нея се едва побират:

маса, стол, легло, диван.

 

Щом спечелят там пари,

ще ни купят дом с камина,

двор с площадка за игри

и... червена лимузина.

 

Много време вече мина...

аз и кака сме самички.

Ходя в детската градина,

кака пък е ученичка.

 

И понеже няма кой,

дядо двете ни наглежда...

Сутрин рано става той,

мен и кака да отвежда...

 

Както другите деца,

сме немирници големи.

Имаме по сто лица...

и създаваме проблеми.

 

Дядо гледа и се чуди...

как, с какво да ни смири,

че от палавници луди,

да растем деца добри.

 

17 ч., 30 април 2018

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Нина! Радвам се на твоето посещение и на коментара, който остави!
  • Ех че е хубаво браво!
  • Благодаря ти, Ангелина за посещението тази сутрин на моята скромна страница! Радвам се, че стиха ми ти е харесал! Благодаря ти за добавката в "любими" и доверието, че си ме последвала. Ако има нещо ценно в света на Земята, то това са Любовта и Приятелството, като Приятелството превъзхожда Любовта. От сърце ти желая здраве, щастие и творчески успехи!
  • Иване, прекрасен стих. Погледнал си през детските очи на най-трагичното в съвременната ни действителност - поставеното на колене поколение, принудено да направи най-тежкия избор. Тази тема ми е много болна и мога да пиша с часове. Поздравления за майсторския стих!
  • Благодаря ти за коментара и в любими, Младене! Хубава вечер и на теб и приятно прекарване на почивните дни!

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...