18 нояб. 2020 г., 23:17

Малка съм

1.7K 8 21

Малка съм – едва на три...

Моят татко е в чужбина,

но за повече пари.

Идва... мама взе... замина.

 

Днес живеем на квартира,

в малка стая на таван.

В нея се едва побират:

маса, стол, легло, диван.

 

Щом спечелят там пари,

ще ни купят дом с камина,

двор с площадка за игри

и... червена лимузина.

 

Много време вече мина...

аз и кака сме самички.

Ходя в детската градина,

кака пък е ученичка.

 

И понеже няма кой,

дядо двете ни наглежда...

Сутрин рано става той,

мен и кака да отвежда...

 

Както другите деца,

сме немирници големи.

Имаме по сто лица...

и създаваме проблеми.

 

Дядо гледа и се чуди...

как, с какво да ни смири,

че от палавници луди,

да растем деца добри.

 

17 ч., 30 април 2018

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Нина! Радвам се на твоето посещение и на коментара, който остави!
  • Ех че е хубаво браво!
  • Благодаря ти, Ангелина за посещението тази сутрин на моята скромна страница! Радвам се, че стиха ми ти е харесал! Благодаря ти за добавката в "любими" и доверието, че си ме последвала. Ако има нещо ценно в света на Земята, то това са Любовта и Приятелството, като Приятелството превъзхожда Любовта. От сърце ти желая здраве, щастие и творчески успехи!
  • Иване, прекрасен стих. Погледнал си през детските очи на най-трагичното в съвременната ни действителност - поставеното на колене поколение, принудено да направи най-тежкия избор. Тази тема ми е много болна и мога да пиша с часове. Поздравления за майсторския стих!
  • Благодаря ти за коментара и в любими, Младене! Хубава вечер и на теб и приятно прекарване на почивните дни!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...