Малка съм – едва на три...
Моят татко е в чужбина,
но за повече пари.
Идва... мама взе... замина.
Днес живеем на квартира,
в малка стая на таван.
В нея се едва побират:
маса, стол, легло, диван.
Щом спечелят там пари,
ще ни купят дом с камина,
двор с площадка за игри
и... червена лимузина.
Много време вече мина...
аз и кака сме самички.
Ходя в детската градина,
кака пък е ученичка.
И понеже няма кой,
дядо двете ни наглежда...
Сутрин рано става той,
мен и кака да отвежда...
Както другите деца,
сме немирници големи.
Имаме по сто лица...
и създаваме проблеми.
Дядо гледа и се чуди...
как, с какво да ни смири,
че от палавници луди,
да растем деца добри.
17 ч., 30 април 2018
© Иванъ Митовъ Все права защищены