12 ene 2010, 15:02

Малката цигуларка

  Poesía » Otra
694 0 12

 

 

В този подлез на скитащи цигани,

на пласьори на дрога и плът,

зърнах лъч на надежди отминали

на момичето малко в лъка.

 

 

Тя с игривите пръсти опитваше

върху струните странен мотив.

Изведнаж водопади избликнаха -

бели птици от нотния лист.

 

 

И от всичките ъгли на подлеза

мракът хукна навън и се скри.

Минувачите спираха погледи

на момичето с руси коси.

 

 

А цигулката сякаш въздишаше

и лъкът ту във плач заскрипти,

ту изтръгваше трели, извисени

над прихлупени сиви стени.

 

 

Забелязах и в грубия циганин

светъл лъч в умилени очи.

Той с щастлива усмивка намигна ми

и с монета детето дари.

 

 

Но със нея дали ще изхрани

своя брат - надалеч да лети?

Ще ли свехнат душевните рани,

или хляба с честта ще плати?

 

 

В този подлез на скитащи цигани,

на пласьори на дрога и плът,

зърнах лъч на надежди, пристигнали

за големите сцени на път.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...