Малката цигуларка
В този подлез на скитащи цигани,
на пласьори на дрога и плът,
зърнах лъч на надежди отминали
на момичето малко в лъка.
Тя с игривите пръсти опитваше
върху струните странен мотив.
Изведнаж водопади избликнаха -
бели птици от нотния лист.
И от всичките ъгли на подлеза
мракът хукна навън и се скри.
Минувачите спираха погледи
на момичето с руси коси.
А цигулката сякаш въздишаше
и лъкът ту във плач заскрипти,
ту изтръгваше трели, извисени
над прихлупени сиви стени.
Забелязах и в грубия циганин
светъл лъч в умилени очи.
Той с щастлива усмивка намигна ми
и с монета детето дари.
Но със нея дали ще изхрани
своя брат - надалеч да лети?
Ще ли свехнат душевните рани,
или хляба с честта ще плати?
В този подлез на скитащи цигани,
на пласьори на дрога и плът,
зърнах лъч на надежди, пристигнали
за големите сцени на път.
© Иван Христов All rights reserved.
