geni24 (Евгения Георгиева)
202 615
16 abr 2016, 22:40

Малката цигуларка 

  Poesía » Civil
719 2 12

Малката цигуларка

Паважът – измит от дъжда заблестя,
тук-там запроблясваха локви златисти,  
но тя ги прескача, дори полетя,
развяла опашка със сини мъниста.

 

В ръката калъф със цигулка държи,
подарък безценен е тя от баща й,
от малка лъка като него върти,
когато засвири, притихва света й.

 

На ъгъла – старец, протегнал ръка,
с поглед невиждащ някого дири,
пред него детето решѝ и се спря,
извади цигулката и му засвири.

 

И в миг сякаш мракът се поразреди,
слепецът повдигна очи към небето,
със сълзи, без думи й благодари,
че с ангелска музика стопли сърцето му.

 

„-Свири ми, свири ми, ти ангеле бял,
за пръв път слепецът видя светлината!
За този миг всичките дни бих си дал,
защото днес Бог ми докосна душата!”
 

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??