Малката цигуларка
Малката цигуларка
Паважът – измит от дъжда заблестя,
тук-там запроблясваха локви златисти,
но тя ги прескача, дори полетя,
развяла опашка със сини мъниста.
В ръката калъф със цигулка държи,
подарък безценен е тя от баща й,
от малка лъка като него върти,
когато засвири, притихва света й.
На ъгъла – старец, протегнал ръка,
с поглед невиждащ някого дири,
пред него детето решѝ и се спря,
извади цигулката и му засвири.
И в миг сякаш мракът се поразреди,
слепецът повдигна очи към небето,
със сълзи, без думи й благодари,
че с ангелска музика стопли сърцето му.
„-Свири ми, свири ми, ти ангеле бял,
за пръв път слепецът видя светлината!
За този миг всичките дни бих си дал,
защото днес Бог ми докосна душата!”
© Евгения Георгиева All rights reserved.
