Малката цигуларка
Паважът – измит от дъжда заблестя,
тук-там запроблясваха локви златисти,
но тя ги прескача, дори полетя,
развяла опашка със сини мъниста.
В ръката калъф със цигулка държи,
подарък безценен е тя от баща й,
от малка лъка като него върти,
когато засвири, притихва света й.
На ъгъла – старец, протегнал ръка,
с поглед невиждащ някого дири,
пред него детето решѝ и се спря, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация