Малката цигуларка
Малката цигуларка
Паважът – измит от дъжда заблестя,
тук-там запроблясваха локви златисти,
но тя ги прескача, дори полетя,
развяла опашка със сини мъниста.
В ръката калъф със цигулка държи,
подарък безценен е тя от баща й,
от малка лъка като него върти,
когато засвири, притихва света й.
На ъгъла – старец, протегнал ръка,
с поглед невиждащ някого дири,
пред него детето решѝ и се спря,
извади цигулката и му засвири.
И в миг сякаш мракът се поразреди,
слепецът повдигна очи към небето,
със сълзи, без думи й благодари,
че с ангелска музика стопли сърцето му.
„-Свири ми, свири ми, ти ангеле бял,
за пръв път слепецът видя светлината!
За този миг всичките дни бих си дал,
защото днес Бог ми докосна душата!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
