24 ene 2021, 18:32

Малката цигуларка

  Poesía » Civil
547 2 2

           Малката цигуларка

 

 

Красива къдрокоска на тротоара стои,

гушнала стара цигулка с премръзнала ръка.

Голямата е,поставила я е под своята брада,

а лъка танцува върху струните с тъга!

 

Тихо и спокойно се спуска вечерта,

студеният вятър приглася на музиката.

Загърнало се със старо,закърпено палтенце,

стои и свири на студа малкото детенце!

 

Самотна е, но тук тя днес не е сама,

до нея седнала е баба,една стара жена.

Протегнала е с кокичета своята ръка,

букетче от градината, набрани сутринта!

 

В очите на двете отново оглежда се тъга,

старата шапка пред нея пак остана празна.

Бавно се спуска вечерта и сняг заваля,

а седят двете заедно на студа от заранта.

 

Старата жена се изправи с мъка,

прегърна насълзена малкото дете.

Тръгна си към дома и отново с тъга,

погледна цигуларката с добро сърце.

 

Вървеше,слушаше мелодията с извърната глава,

в старата шапка вече имаше нещо-букетче цветя!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...