Малката цигуларка
Малката цигуларка
Красива къдрокоска на тротоара стои,
гушнала стара цигулка с премръзнала ръка.
Голямата е,поставила я е под своята брада,
а лъка танцува върху струните с тъга!
Тихо и спокойно се спуска вечерта,
студеният вятър приглася на музиката.
Загърнало се със старо,закърпено палтенце,
стои и свири на студа малкото детенце!
Самотна е, но тук тя днес не е сама,
до нея седнала е баба,една стара жена.
Протегнала е с кокичета своята ръка,
букетче от градината, набрани сутринта!
В очите на двете отново оглежда се тъга,
старата шапка пред нея пак остана празна.
Бавно се спуска вечерта и сняг заваля,
а седят двете заедно на студа от заранта.
Старата жена се изправи с мъка,
прегърна насълзена малкото дете.
Тръгна си към дома и отново с тъга,
погледна цигуларката с добро сърце.
Вървеше,слушаше мелодията с извърната глава,
в старата шапка вече имаше нещо-букетче цветя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
