Малката цигуларка

Красива къдрокоска на тротоара стои,

гушнала стара цигулка с премръзнала ръка.

Голямата е,поставила я е под своята брада,

а лъка танцува върху струните с тъга!

Тихо и спокойно се спуска вечерта,

студеният вятър приглася на музиката.

Загърнало се със старо,закърпено палтенце,

стои и свири на студа малкото детенце!

Самотна е, но тук тя днес не е сама,

до нея седнала е баба,една стара жена.

Протегнала е с кокичета своята ръка,

букетче от градината, набрани сутринта!

В очите на двете отново оглежда се тъга,

старата шапка пред нея пак остана празна.

Бавно се спуска вечерта и сняг заваля,

а седят двете заедно на студа от заранта.

Старата жена се изправи с мъка,

прегърна насълзена малкото дете.

Тръгна си към дома и отново с тъга,

погледна цигуларката с добро сърце.

Вървеше,слушаше мелодията с извърната глава,

в старата шапка вече имаше нещо-букетче цветя!