4 mar 2025, 8:36

Малката църквичка в град Неврокоп

314 0 0

Разпети петък - камбаните звънят във скръб.

Божият син - предаден и разпнат жестоко на кръст.

И ето ме - аз пак се намирам в малкия град.

Избягах от страшния, безжизнен, мрачен ад.

 

Навън е прохладно и ситно вали.

Боже, Иисусе, ще се върнеш, нали?

Звукът на камбаните така печален и тежък,

вятър свисти и вее жасмин крехък.

 

В старата църквичка ще запаля свещица,

ще се помоля за мир на своята тиха душица,

ще помоля Господ да ми даде утеха и упование,

ще споделя пред Него всяко едно съкровено желание.

 

И така пламъкът на моята малка ситна свещица

ще отлее восък и ще попари бледата ми ръчица.

Това са сълзите Господни, които падат от очите му чисти,

те падат върху ми като капки святи, златисти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Македонско Девойче Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...